Избягващ стил на привързаност: разбери отдръпването, без да лепиш етикети

Избягващият стил на привързаност се свързва с дискомфорт при емоционална близост и силно подчертаване на независимостта. В изследванията избягването на привързаност се разглежда като измерение, а не като категоричен етикет, основан на едно отделно поведение. Затова едно съобщение без отговор или желанието да прекараш вечерта сам не показват дали някой е „избягващ“.

Какво обяснява понятието

Изследванията на връзките между възрастни разглеждат, наред с други неща, как хората търсят подкрепа в напрегнати моменти или вместо това се дистанцират. Обзорът на Simpson и Rholes описва такива взаимовръзки чрез ориентациите на привързаност. Това не е ръководство за разчитане на мислите на конкретен човек. Връзките и новите преживявания също могат да променят очакванията.

В ежедневието ви често помага да зададете конкретния въпрос: Какво се случва помежду ви, когато единият търси близост, а другият има нужда от дистанция? Не ти трябва диагноза, за да повдигнеш въпрос за повтарящ се проблем.

Наблюдение вместо приписване

„Не можеш да допускаш близост“ поставя етикет на другия човек. Вместо това можеш да започнеш разговора така: „Когато разговорът ни прекъсна вчера, не знаех дали искаше да си дадеш почивка, или да приключим темата. Какво се случваше при теб?“

Засега се придържай към тази една вечер. Може да сте разбрали случилото се по различен начин: ти си възприел мълчанието като край на разговора, а другият човек е искал първо да помисли. Това може и да не е пълното обяснение, но е конкретен момент, за който можете да попитате.

Пауза с ясна обратна връзка

Една възможна уговорка е: „Ако имаш нужда от пауза, моля те, кажи ми накратко. Можем ли тогава да определим кога да продължим разговора?“ Отговорът може да е: „Днес няма да успея. Искам да се върнем към това утре след работа.“

Така никой не обещава, че утре всичко ще бъде решено. Уговаряте следващия разговор. Ако уговореният час не е удобен, нова обратна връзка би помогнала повече от изчезване без обяснение. Часът и начинът на разговор са само примери, а не терапевтично правило.

Ако ти самият имаш нужда от дистанция

Можеш да приемеш сериозно нуждата си и същевременно да кажеш за какво става дума: „В момента съм твърде разстроен, за да слушам внимателно. Искам пауза, а не да прекратя връзката ни.“ Разбира се, използвай второто изречение само ако е вярно.

Може би по принцип искаш повече време насаме. Тогава това е отделна тема: „Бих искал една вечер седмично да е само за мен. Нека видим как може да съчетаем това с времето ни заедно.“ Не е нужно да доказваш, че имаш определен стил на привързаност.

Разбирането не заличава твоите потребности

Обяснението „Имам нужда от дистанция“ не те задължава да търпиш безкрайно всяка ситуация без яснота. Можеш да кажеш от какъв отговор имаш нужда и какво ще направиш, ако не го получиш: „Не мога да чакам повече отговор днес и ще си направя собствени планове за вечерта.“

Ако разговорите многократно прекъсват на едно и също място, професионалната консултация може да е една от възможностите. Тя не означава, че си длъжен да промениш другия човек. Изследователското понятие може да даде ориентир, но не бива да замества вашите желания, решения и граници.