Как да заговориш за тест за ИППП: конкретни думи за разговора

Можеш да заговориш за тест за ИППП, без да го представяш като доказателство за недоверие: „Важно ми е да поговорим за тестовете и предпазването, преди да спрем да използваме презервативи. Ти какво мислиш?“ Кажи от какво имаш нужда и предложи конкретна следваща стъпка. Не е нужно да подготвяш перфектна реч или предварително да знаеш всички медицински термини.

Започни разговора по начин, който подхожда на ситуацията ви

Спокоен момент извън сексуална ситуация дава повече пространство за отговор. Можеш да приспособиш тези предложения към своя начин на изразяване:

• При нова връзка: „Харесва ми това, което се случва между нас. За мен близостта включва и разговор за тестове и предпазване.“
• Преди да спрете да използвате презервативи: „Искам първо да изясним кои тестове са подходящи за нас. Нека не приемаме, че щом няма оплаквания, значи всичко е наред.“
• След възможен контакт: „Имаше ситуация, за която ще потърся съвет. Искам да те информирам и да обсъдим какво да правим, докато изясним нещата.“
• При оплаквания: „Имам оплаквания и ще си запиша час. Все още не знам на какво се дължат, но искам да подходя открито.“

Ако отговорът е: „Нямаш ли ми доверие?“

Можеш да разграничиш доверието от въпросите за здравето: „Не искам да те обвинявам в нищо. Искам и двамата да знаем какво решаваме.“ Придържай се към това, което е важно за теб, вместо да доказваш, че желанието ти има повече основания от чувствата на другия човек.

Желанието за тест не доказва изневяра. Някои инфекции не причиняват забележими оплаквания. Затова усещането, че си здрав, не е надежден начин да разбереш дали имаш инфекция. Това е разумна причина за разговор, а не оценка на някого.

Какво можете да изясните преди тест

Изразът „Изследвах се“ не дава отговор на всички въпроси: за кои инфекции е било изследването? Кога е взета пробата спрямо възможния контакт? Кои части на тялото са били изследвани? Не всеки тест може да установи съвсем скорошна инфекция.

Можете да се разберете всеки от вас да изясни тези въпроси с медицински специалист или в център за изследвания. Например: „Нека попитаме при консултацията кои тестове са подходящи след контактите ни. После ще поговорим какво всъщност показват резултатите.“ Не става дума да изисквате един от друг пълна медицинска история.

Ако някой не иска да си направи тест

Не можеш да принудиш никого да се изследва. Същевременно не си длъжен да се съгласяваш на сексуална ситуация, в която не се чувстваш комфортно. Можеш ясно да заявиш границата си: „Ти решаваш дали да си направиш тест. Аз решавам, че не искам секс без презерватив, докато не изясним нещата.“

Ако разговорът зацикли, можеш да го прекратиш и да го подновиш друг път. „Не искам да продължаваме да спорим сега. Но границата ми остава“ дава повече яснота от половинчато „да“, което всъщност не искаш да кажеш.

Ако резултатът е положителен

При установена ИППП трябва да уведомиш сексуалните си партньори, за които има значение, за да могат да потърсят съвет и при нужда лечение. Попитай медицинския специалист, който се грижи за теб, кого трябва да уведомиш и каква подкрепа можеш да получиш.

Краткото съобщение може да гласи: „При моето изследване установиха ИППП. От медицинския кабинет ме посъветваха да те уведомя. Моля те, потърси съвет. Мога да ти кажа коя инфекция установиха.“ Не е нужно да добавяш обвинения към такова съобщение.

Можеш да предприемеш следващата стъпка и самостоятелно

Не е нужно да чакате да постигнете съгласие, за да си запишеш час. Можеш да потърсиш съвет или изследване при лекар, в здравна служба или в център за изследвания. Обхватът на услугите и възможността за анонимност са различни. При оплаквания или конкретен повод е разумно да потърсиш лична консултация; разговорът с партньора ти не може да я замести.